Отнеси ме...

  Твоят шепот тихо пробожда несвързани мисли и бос се разхожда по пода със звездите обсипан. Дерзания по стените рисуват картини горящи и желания бавно изплуват връз плътта ти, жадна за страсти. Диамантени нокти се впиват в меката тъкан, всички сърца спират да бият когато роклята в краката си хвърляш. От гърдите изплувало стенание което дори не прикриваш сред лилавите желания С прехапани устни ти се превиваш... IG @otnesi.me

 

                    Твоят шепот тихо пробожда несвързани мисли и бос се разхожда по пода със звездите обсипан. Дерзания по стените рисуват картини горящи и желания бавно изплуват връз плътта ти, жадна за страсти. Диамантени нокти се впиват в меката тъкан, всички сърца спират да бият когато роклята в краката си хвърляш. От гърдите изплува стенание което дори не прикриваш; сред лилавите си желания С прехапани устни пак се превиваш...  

                    Моя свят ти не ще да разбереш и можеш да докоснеш само там, където устните се срещат и се раждат греховете, където бурните вълни на безкрайното море зелено брега стремително връхлитат и пясъка с  водата смесват; където земята слива се с небето, далеч, на дъното на хоризонта - там двама с тебе ще се срещнем в единствената си допирна точка. А след време целувките ще избледнеят, нощта хоризонта ще изтрие, пясъкът на дъното ще слегне и всеки в търсене на другия ще скита, така вечно двама ще се гоним разделени: едно Слънце и една Луна.